Защо климатът на Земята е толкова стабилен?

"Животът на свръхземите" на Димитър Съсълов, поредния български астрофизик, работещ в Щатите. Книжката е много любопитна, но освен, че ни дава някаква представа за последните открития на астрономията и астрофизиката за извънслънчевите планетни системи, предлага и много любопитни модели за структурата и функционирането на геологията и климата на земеподобните планети изобщо.

За пореден път се убеждавам, че астрофизиците разработват модели на климата, нямащи нищо общо с модели на т.нар. климатолози. В книгата е описан въглеродно-силикатния цикъл в обмяната на въглерод между атмосферата и литосферата на земеподобните планети - включително и Земята). Оказва се, че това е цикъл от около 400 000 години, който действа като термостат, регулиращ температурата на атмосферата на Земята. При повишаване на температурите се увеличава изпарението на вода, а от там и валежите, които увличат атмосферния СО₂, който взаимодейства и се свързва с минералите в земната кора, от които пък се освобождава, когато новообразуваните породи скали срещнат мантията, при континенталния дрейф. При застудяване обратно, има малко изпарение на вода, съответно суша и малко валежи, което способства за задържането на СО₂ в атмосферата, което пък води до затопляне... Този цикъл, в който не участва биосферата на Земята, а е продукт на изцяло неорганична химия, се оказва доминиращ за стабилността на земните температури.Maxim Kamerer

Ревюта на книгата:

• "Животът на свръхземите" - Димитър Съсълов
• Основанията на живота – в търсене на свръхземи - Ревюта