Оказа се, че много хора гласуваха „против“ регулациите и „за“ нелицензираният превоз на пътници

Бюрократите забраниха на една частна фирма да предоставя мобилно приложение и платежна услуга за поръчка на услугата „нелицензиран превоз на пътници“. Обаче се оказа, че тази забрана не може да бъде наложена – приложението все така си работи. Хората гласуваха с парите си, че решението на КЗК е нищожно (може би ще съберат глобата, но трудно ще спрат тази или друга подобна услуга – може би ще се появят конкуренти, които оперират изобщо без фирма и даже без печалба – изграждането на такова приложение е сравнително евтино).

(...) комисията налага санкции, тоест наказва определени компании, на базата на мътни текстове в Закона за защита на конкуренцията, които често приравняват "добрите" с "нелоялните" - привличането на клиенти на конкурент, например, е разписано като нелоялна практика по презумпция.

Услугата на Uber е класически пример не за нелоялна конкуренция, а за несъстоятелните регулации на държавата, които се разбиват на пух и прах при появата на нещо ново. В крайна сметка говорим за напълно съзнателен и доброволен избор на хора да сключат сделка помежду си, която се отчита надлежно в реално време. В тази сделка държавата или администрацията нямат пръст - всъщност точно това е и проблемът на политиците. Икономическата власт на политиците не е прост резултат от изборите, а се проявява именно в механизмите за намеса на всеки един пазар и във всяка една сделка.

Регулацията - например издаването на разрешение или лицензирането, е точно такъв инструмент. Иновация, която излиза извън обхвата на традиционното регулиране, е ужасна новина за всеки бюрократ. По същество споровете около Uber не са "за" и "против" споделеното пътуване, а "за" и "против" намесата на държавата във всяко човешко отношение.

ИПИ: Uber показа несъстоятелността на държавните регулации

Има едно много добро решение на проблема, обаче на политиците няма да им хареса, защото няма да им платят за да го гласуват.

Да се даде право на избор на всеки потребител на таксиметрови услуги да гласува дали да ползва лицензирана услуга. Всеки, който предоставя каквато и да било услуга по превоз (включително и таксиметрова) да бъде задължен да уведомява клиентите си дали е лицензиран или не (а лицензирането да е доброволно).

Така клиентите ще могат да гласуват с парите си дали да има лицензиране или да няма. Дали смятат, че лицензирането е важно или не е важно (и даже е вредно).

Вероятно ще има и такива, които гласуват с парите си за лицензирани таксита. Но едва ли ще са много. Нека си ги ползват - няма нужда да се забранява лицензирането, а само да се направи доброволно.